14 май е празник на...
Мая, Маето (цигански празник)
14 Май
Оригинален цигански празник и ден на шегите и лъжата е Мая, Маето (14 май). Празнува се когато узреят черешите. Това е чисто женски, радостен и жизнеспособен празник, обвързван с гадаенето и предсказването на бъдещето. Завършва с обща софра, в която не вземат участие мъже./ imenata.com
Как честват ромите Мая, Маето
На 14 май ромите честват своя бит Мая, Маето като ден на шегата и лъжата. Някои допускат, че първи април у нас е признат като ден на лъжата под въздействие на западноевропейската просвета, само че майосването на ромите си е техен автентичен празник.
Маето е чисто женски празник, радостен и жизнеспособен.
На 13-и две дами взимат едно котле – наследствено или новокупено, украсяват го с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, безмълвно го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена поставя в него обица, пръстен или друго. След обиколката го оставят под стрехата на определената къща, с цел да се вижда от звездите, покрито с доста тънка забрадка. Освен двете дами и домакините на къщата, никой не знае къде е котлето.
Рано на 14 май – денят Мая, девойките отиват на полето, берат „ квас цветя ”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си. Събират роса от цветята и мият лицето си, с цел да не ги боли глава, и пеят „ Маята да я съберем, на девойките да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли, ами да остаряват ”.
Късно след обяд всички, които са оставили белег (нещо свое) в котлето, се събират в двора. Избират едно момиче до 10-ина години, което авансово е квалифицирано какво да прави и какво да приказва. То е облечено с рокля, забулено с забрадка през главата и с огледало в ръцете.
Всички дами са закичени с цвете на главата и са опасани с върбова клонка. Една от тях запява ария, присъща за този празник. След песента момичето стартира да вади един по един предметите, които назовават мартифил, и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказване на собственичката. Едва тогава момичето демонстрира предмета, наименуван за шанс, за благополучие, сватба, деца.
Някоя по-възрастна жена, облечена като младоженка и с шалвари, стартира да се търкаля „ за здраве на всички събрали се ”. После става, играе хоро, кючек, споделя смехории, закача присъстващите. Може да приказва всичко, само че в никакъв случай цинизми и обиди. Макар да споделя доста сериозни неща, никой не би трябвало да се сърди или да се усеща афектиран.
След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, стартира гощавката и веселбата – яденето е купено с общи средства. Пие се с мярка. Когато имат повече средства, викат музикант да им свири и се веселят до вечерта. Мъжете не вземат участие. Дори стопанинът на къщата, в която дамите се събират, не участва. На момичето, вадило, мартифила, подаряват облекла, нормално рокля, блуза, чорапи или нещо друго. / presstv.bg
14 Май
Оригинален цигански празник и ден на шегите и лъжата е Мая, Маето (14 май). Празнува се когато узреят черешите. Това е чисто женски, радостен и жизнеспособен празник, обвързван с гадаенето и предсказването на бъдещето. Завършва с обща софра, в която не вземат участие мъже./ imenata.com
Как честват ромите Мая, Маето
На 14 май ромите честват своя бит Мая, Маето като ден на шегата и лъжата. Някои допускат, че първи април у нас е признат като ден на лъжата под въздействие на западноевропейската просвета, само че майосването на ромите си е техен автентичен празник.
Маето е чисто женски празник, радостен и жизнеспособен.
На 13-и две дами взимат едно котле – наследствено или новокупено, украсяват го с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, безмълвно го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена поставя в него обица, пръстен или друго. След обиколката го оставят под стрехата на определената къща, с цел да се вижда от звездите, покрито с доста тънка забрадка. Освен двете дами и домакините на къщата, никой не знае къде е котлето.
Рано на 14 май – денят Мая, девойките отиват на полето, берат „ квас цветя ”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си. Събират роса от цветята и мият лицето си, с цел да не ги боли глава, и пеят „ Маята да я съберем, на девойките да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли, ами да остаряват ”.
Късно след обяд всички, които са оставили белег (нещо свое) в котлето, се събират в двора. Избират едно момиче до 10-ина години, което авансово е квалифицирано какво да прави и какво да приказва. То е облечено с рокля, забулено с забрадка през главата и с огледало в ръцете.
Всички дами са закичени с цвете на главата и са опасани с върбова клонка. Една от тях запява ария, присъща за този празник. След песента момичето стартира да вади един по един предметите, които назовават мартифил, и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказване на собственичката. Едва тогава момичето демонстрира предмета, наименуван за шанс, за благополучие, сватба, деца.
Някоя по-възрастна жена, облечена като младоженка и с шалвари, стартира да се търкаля „ за здраве на всички събрали се ”. После става, играе хоро, кючек, споделя смехории, закача присъстващите. Може да приказва всичко, само че в никакъв случай цинизми и обиди. Макар да споделя доста сериозни неща, никой не би трябвало да се сърди или да се усеща афектиран.
След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, стартира гощавката и веселбата – яденето е купено с общи средства. Пие се с мярка. Когато имат повече средства, викат музикант да им свири и се веселят до вечерта. Мъжете не вземат участие. Дори стопанинът на къщата, в която дамите се събират, не участва. На момичето, вадило, мартифила, подаряват облекла, нормално рокля, блуза, чорапи или нещо друго. / presstv.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ